rootique

dead elvis!!

2009-09-16T17:28:00.001+02:00

холандска реколта awkwardness

faces come out of the rain

2009-07-15T23:53:00.003+03:00

все пак това с проектирането на желания май работи.

иначе - честити два дни без дъжд.

hi world

2009-07-12T22:55:00.003+03:00

wulf and other coincidences

2009-07-10T14:27:00.007+03:00

на 7 юли преяждаш със салатата на салатите, нелогично кръстена евъргрийн. в следствие на това цяла вечер се усещаш сякаш скоро ще родиш таралежче. това се превръща в шегата под асмата. то ще се казва гошко. следват спекулации дали таралежите се раждат с бодли или не и как се е развила аморьозната афера с бащата таралеж.

ето какво се случва на 8 юли сутринта, когато не внимаваш и си отвориш мозъка за the great collective (un)consciousness.

хипотетично

2009-06-28T13:16:00.001+03:00

би ли трябвало да се притеснявам, ако рандъм момиче запява еймито уайнхаус (рихаб), виждайки ме на улицата?

flava flav

2009-06-24T11:43:00.004+03:00

извод: зад шоколада винаги има Ралита.

(ffffound)

~~~

2009-06-18T16:55:00.000+03:00

R2M2 strikes tonite.

summertime

2009-06-07T14:49:00.002+03:00

когато "музиката" бива изговорено ала "мусаката", знаеш, че си на изток от рая.

win

2009-05-08T09:41:00.002+03:00

me : random shitty stuff
5 : 0

guess her muff/ see the answer here

2009-04-28T21:37:00.003+03:00

04=03+о

2009-04-06T08:57:00.003+02:00

мога да опиша отвращението си от математиката само на нейния език, предполагам. поне на човешки не се получава. но тази нова математика ми иде присърце (сигурно е дърто).

truffee

2009-04-04T10:30:00.001+02:00

so very hip
dj synflood - truffee

playlist:

01. Mark Pritchard - The Hologram (Original Mix)   
02. Exile - Extra FUNK
03. Reggie B. - Outergalactic Funk  
04. B-Ju - Philly Run  
05. Mayer Hawthorne - Just Ain't Gonna Work Out [Astronote Remix]  
06. Onra - Dirty Loop  
07. Samiyam - Rough Copy
08. Ge-ology - Diurnal Insomnia
09. Harmonic 313 - Falling Away (With Steve Spacek)  
10. Dibiase - Beat Tape Track 13
11. Daru & Rena - Your There Dilla pt4  
12. Hearin' Aid - It’s A Bwoy  
13. Dibiase - Beat Tape Track 4
14. Count Bass-D - Y.B.A. Square  
15. Onra - Broken Language
16. Kode9 - Black Sun
17. Altered Natives - Game Over  
18. Horsepower Productions - Fat Larry's Skank  
19. El B Feat Juiceman - Digital (Original Mix)
20. Niteffect - Therapy  
21. Jamie Vexd - In System Travel  
22. Prefuse 73 - Fountains Of Spring  
23. Dibiase (Isaac Hayes Tribute)
24. Stevo - Interlude  
25. Eagle Nebula - Ether Cash  
26. Dam Funk - Special Dimensions  
27. STS9 - Metameme (Prefuse 73 Remix)  
28. KenLo Craqnuques (Orange) - No Vember (Aucune)
29. Maguett - Fog Movement  
30. Comfort Fit - Bag of Nothingness  
31. Obsidian Blu - eBack Again  
32. Exile - Your Summer Song  
33. Ravage Beats (Isaac Hayes Tribute)
34. Dorian Concept - United Tree
35. KenLo Craqnuques (Orange) - LLL's Feelosophie
36. Obsidian Blue - K2 performed by Mercury Waters

omens and stuff

2009-03-10T21:48:00.003+02:00

отказах на млад мъж с очила и раница, рус, леко оплешивяващ и плашещ, да си купя от църковните календарчета, които предлагаше. направих го любезно, макар че не го гледах в очите. той каза, не бягайте от късмета си, календарът ще ви настигне. дали си внуших, или тонът му наистина беше заплашителен, не знам. още не мога да преценя това клетва ли е, но много ми напомня такава. да видим какво ще ме застигне. ако скоро някой пак ми предложи календарче, ще плюя зад рамо и ще продължа, ама с няколко наум.

освен това почти е пролет. вчерашното слънце ако не беше поличба пък на.

leonie purchas

2009-03-06T09:59:00.004+02:00

снимката се казва cooking.

тук е цялата кубинска галерия.

dancers

2009-03-06T09:50:00.001+02:00

diamonds are forever

2009-03-01T23:11:00.002+02:00

oldie but goldie x 100

2009-02-28T15:39:00.000+02:00

"Ode to My Socks" by Pablo Neruda (translated by Robert Bly)

Mara Mori brought me
a pair of socks
which she knitted herself
with her sheepherder's hands,
two socks as soft as rabbits.
I slipped my feet into them
as if they were two cases
knitted with threads of twilight and goatskin,
Violent socks,
my feet were two fish made of wool,
two long sharks
sea blue, shot through
by one golden thread,
two immense blackbirds,
two cannons,
my feet were honored in this way
by these heavenly socks.
They were so handsome for the first time
my feet seemed to me unacceptable
like two decrepit firemen,
firemen unworthy of that woven fire,
of those glowing socks.

Nevertheless, I resisted the sharp temptation
to save them somewhere as schoolboys
keep fireflies,
as learned men collect
sacred texts,
I resisted the mad impulse to put them
in a golden cage and each day give them
birdseed and pieces of pink melon.
Like explorers in the jungle
who hand over the very rare green deer
to the spit and eat it with remorse,
I stretched out my feet and pulled on
the magnificent socks and then my shoes.

The moral of my ode is this:
beauty is twice beauty
and what is good is doubly good
when it is a matter of two socks
made of wool in winter.

paul outerbridge

2009-02-13T20:01:00.003+02:00

color nudes/early fetish

monday morning

2009-02-09T09:51:00.003+02:00

no pants attached

2009-01-13T10:09:00.001+02:00

тази сутрин освен мъглата, боботенето на софия-град и линейките, чувам и бялото слънце.

ego talkin

2009-01-10T17:18:00.002+02:00

1. ralitza
Gypsies that come from Eastern Europe. They're known for selling potions and pillaging villages. They also practice witchcraft and use young children to carry all of their stolen possessions.

2. Ralitza
Brunette, light eyes, voluptuous lips, cunning mind: a complete package of understated beauty and intellect. A rare breed of woman.

3. Ralitza
Bulgarian name meaning delphinium species of flower. Delphinium is native to Europe and Siberia. It relates to the Greek word ~Delphis~ meaning ~Dolphin~ referring to the shape of the back of the flower which resembles a Dolphin's snout. It is also said that the Greeks named this flower after Delphinium Apollo, the god of the city of Delphi. Delphinium is a symbol for swiftness and lightness.

(urbandictionary)

мисля, че първото кърти.

black/white roots

2009-01-04T12:01:00.002+02:00

Hip is an ethos of individualism, but it tends to grow in cliques. It has an epidemiology. In its larval, pre-hip stage, it is a creed without followers, out of rhythm with whatever is hip at the time. Only the abject, isolated or beat down are willing to sign on. In relative isolation, a small group of individuals, forsaking the general trends around them, give each other permission to do something new. They develop their own slang as part of their group identity, and encourage each other's idiosyncrasies as badges of membership. As the inventions become more flamboyant or cohere as a style, a second, slightly broader circle begins to adopt some of the gestures - and in turn to transmit these to a circle slightly broader than itself. With each expansion, something is lost.

(Hip: The History, John Leland)

а пък историята на тая книга е отделна история.

песнята на уикенда

2008-12-14T20:43:00.001+02:00

~~~

2008-11-20T19:05:00.003+02:00

днес май ми беше последното паркослънце по блуза за близките месеци. зази(е)мявам се! освен това две кучета ме преследваха и искаха да ми дъвчат книгата и/или крака. човекът с акордеона пък ги насъскваше с дръж, дръж. ходи го разбери.

in other news, черно пиче gone big:

what colour?

2008-11-19T10:42:00.001+02:00

the moves ;;

less speech

2008-11-04T20:13:00.003+02:00

замлъквам пред това

Beatspoke is organic soul and gritty truth. Sub-bass lines and unpredictable beats, melodies and lyrics tell of personal trials, growth and consciousness in world that is in dire need of change.

има ги тук, където можете да чуете албума. ужасно ми харесва езика на тялото й.

мистерия е лебовта

2008-10-27T21:58:00.001+02:00

специално за компанията от бургас!

good&gone

2008-10-21T20:27:00.000+02:00

в новото ми вкъщи се яде култура-датиготура (скоро и вестника в тоалетната), крещят се нецензурни слова, а стените гледат изумено. саундтракът на цялото не отстъпва по колоритност. падащите неща в хола не са нито духове, нито имагинерни приятели, а плакати. сутрин се будя с шума от шпакла, стържеща стените (отвън), вечер се чудя как да легна (това е положително). често се успивам. бих казала, че е забавно.

ето и малко lykke li за фон

i ain't ordered that

2008-10-14T17:56:00.000+02:00

sistertwister

2008-09-30T17:13:00.002+02:00

twist a nipple, twist an ankle. или с какво да се сгреем, когато август си е тръгнал.

от шапката йе

2008-09-07T15:57:00.004+02:00

разсейвам се за малко и минали четири години, откакто се сдобих с last.fm. само дето тогава беше audioscrobbler.

междувременно размятам шапки и се адаптирам. любимото ми, back to the start. стискайте ми палци, защото съм пълна с хъс. а трансформацията е лесна, почти като в горната картинка.

anthem

2008-08-22T11:37:00.001+03:00

thirteen going on thirty

2008-08-19T13:04:00.002+03:00

искам да благодаря на народния, на заимов и всички останали, които приютиха не твърде тихата ми персона напоследък. също на изпразнените бутилки мента и други, които се грижеха за емоционалния ми статус.

все още съм между двете числа от заглавието, но специално днес бутнах надясно към по-голямото.

cavewoman says grrrrau!

hooray for weird monday

2008-07-28T11:26:00.002+03:00

дори и в софия вече се разнася миризмата на печени чушки. за мен това (псевдо) събитие е силно емоционално натоварено в две посоки, които се пляскат една друга по ръцете. 1 - има още малко лято, 2 - дойде време да пазарувам зарзавата.

първото няма да коментирам, защото носталгията ще се разтече и ще ни удави. второто - нямам търпение да опека 20 кила чушки за първата лимитирана домашна.. серия.. лютеница с червенобуза мома на етикета. мис лайм, бейби, стягай чушкопека, защото ще е грандиозно, пък дори и да бъркаме казана в градинка пред блок.

лашкането между странни настроения, любимо мое състояние, набира сила и изпълва сезона. обичам слънчевите равносметки.

coalition

2008-07-20T23:40:00.002+03:00

wait for the crash, we're not built to last
won't you go on and on
like duracell
durex, no effects, yeah,
sex on a sale
you can read and read
until your eyes fucking bleed
either you give or you like to receive

///

and when I talk (talk)
(all i hear is noise) just becomes noise
when i'm surrounded by people
how come i'm still lonely
i guess it's me ego
thinks's it's one and only
i guess it's my ego

funkei fresh

2008-07-14T11:41:00.000+03:00

mixed up

2008-07-08T19:18:00.003+03:00

юли ме връхлита с пълна сила и лежерна музика (готин епитет, м) и ме сварва все още нестигнала до морски бряг. с цел да избегна срама от този факт, смятам да се реванширам на морето съвсем скоро.

next thing she's wearing my rolex..

забавлявам се с миксове на 1000имена, подкаст от 2001 г. на jan jelinek, burnt friedman и pole и албум на rup от миналата година.

so last season? не мисля.

планирам също до края на август да се интересувам единствено от температурата, влажността на въздуха и дали има студена мента.

up my!

2008-06-29T15:37:00.003+03:00

решавам, че неделя от най-ужасния ден в седмицата я правя на най-музикалния.

всичко тръгна от 1000имена и компилацията beatnicks vol. 1, в която те участват. да разправям за четвъртъчната вечер с тях не мога, защото ми липсват подходящи изразни средства.

та лейбълът upmyalley е приютил много интересни звуци. можете да чуете hubert daviz в last.fm, където има безплатни негови парчета за сваляне. другите са diaclectic и jackhigh, като за първия/първите не знам нищо. много препоръчителни всичките.

real snail mail

2008-06-20T11:52:00.004+03:00

cecil, austin и muriel са агентите на първата истинска охлювена уебмейл услуга.

"Our snails are equipped with a miniaturised electronic circuit and antenna that enables them to be assigned messages from hardware located within their enclosure. The moment you click ‘send’ your message will travel at the speed of light to our snail server where it will await collection by a snail agent.

Once associated with the tiny electronic chip on the snails shell your message will be carried around until the snail chances by the drop off point. Hardware located at this point collects the message from the snail and forwards it to its final destination."

използвайки ги оставяш доста на съдбата, почти като да пращаш по пощата.

~

2008-06-17T22:55:00.003+03:00

волф мият главните улици в софия. мъж с тъмна кожа и изродски кръгло и огромно шкембе прави розови балони с дъвка по средата на опълченска.

бирата е новата минерална вода, а златносребърният кич - новото старо модно течение.

the politik слушам благодарение на rjoos.

CCC

2008-06-09T21:30:00.003+03:00

тези формички за сладки акуратно представят как изглежда тена ми тези дни. разбирай - на жапанки и потник. и малко на очила. в своя защита ще отбележа, че вали и няма как да поправя щампата засега.

друго, пловдив е супер дори и в неслънчев ден. ще поръчвам още от него.

и да напомня - color climax са ма-ного smooth. и фънки фреш етц. а даже не говоря за онази датска компания.

песни на камъни

2008-05-28T11:17:00.003+03:00

простете алюзията към камъни и падащи такива, няма общо.

noze имат нов албум, songs on the rocks, който е чуден, подчертавам, чуден. първите четири трака директно ги въртя по х пъти. цялата работа започва с l'inconnu du placard, което ще рече мистерията в килера. пее се за шарл де гол, или чичо чарли и други такива.

от resident advisor твърдят, че "this album is like you, your friends, some tequila shots and the back room of a pub", и аз съм последният човек, който ще ги оспори!

повратни пеперуди etc.

2008-05-19T11:23:00.003+03:00

сигурно вече сте забелязали, че са превели the tipping point на малкълм гладуел на български. заглавието е повратната точка, което, с мъка признавам, не мога да разкритикувам особено, защото нямам по-добро предложение.

нещото, което ме втрещи обаче, беше корицата. чуйеек, грозна е. не бих посегнала към книгата, ако не знаех за какво става дума. и тази пеперуда съмнително напомня за филма ефекта на пеперудата или поне за понятието от теорията за хаоса.

и най-вече: книгата е от 2000 г. нелогично е, че това се случва след 8 години.

директно от пресцентъра

2008-05-07T19:27:00.002+03:00

на квартирата, в която скоро няма да ме има. специалното е, че тя беше първата моя и наша такава. а преди и след това са всички останали, живели в нея. и всички други домове, които ще имам.

сигурно това с квартирите е като минаване на нива. надграждащо, което трябва да е добре. само на следващото ниво да не е супербосът.

взимам си найлоновото пликче носталгия, а пък оставям ето това, което кънти тук от известно време

за което ще бъда трайно благодарна на николет.

бърза заешка помощ

2008-04-27T11:43:00.007+03:00

чрез bunnylicious.org

cyborg funk!

2008-04-26T10:56:00.003+03:00

струва ми се невъзможно след като чуеш feel glorious на milez benjiman, да не се разхождаш цяла седмица, подскачайки на един крак и припявайки си chop that wooooooood. освен ако не си чул тоз трак още преди месец, в който случай сигурно е паднало голямо пеене.

албумът е точно толкова жизнерадостен, колкото би очаквал. мисля, че е чудесен за "музика на пролетта", която ахъ-ахъ ще минава на лято. пълен е с фънк, хипхоп и други благини.

milez benjiman са colonel red, gerd и delgui. truthoughts forevah!

typeface

2008-04-11T08:31:00.002+02:00

има малко като paula scher. искам да стана като нея като порасна, може би без русата коса.

ето и портфолиото на pentagram, от които тя е важна част. от архитектура до принт дизайн, все в един чудесен стил.

тук разказва интересни неща, плюс как е измислила логото на citibank.

portrait of a little monster

2008-04-04T14:56:00.005+02:00

zapp zapp

2008-03-31T19:20:00.005+02:00

в случай, че не знаете какво е sexlexia, ви предписвам солидна доза футурама (до припадък).

дефиниции на думата има в градския речник. и всичките са забавни.

според zapp brannigan:

sexlexia is a very sexy learning disability!

banality of evil

2008-03-20T09:55:00.003+02:00

освен стоте функции, които google предлага на обикновения потребител, има нещо ново за социално ангажираните. то се намира в google earth и позволява по същия начин, по който търсите улицата и сградата в собствения си град, да разглеждате райони, в които се води война или има някаква криза.

print имат доста обяснителна статия по темата.

Rather than overwhelming viewers with flat numbers—300,000 dead, 2.5 million people driven from their homes—the new technology connects the universal and the personal in the form of an online narrative.

на мен ми се струва като правилен подход, тъй като това с числата явно не работи в човешкия мозък. притеснявам се обаче колко ефективно и колко, хъм, морално е да се превръщат чужди трагедии в онлайн историйки. може би вместо да накарат повече хора да ги е грижа, ще ги направят още по-безчувствени. баналността на злото е доста силен начин да се притъпят възприятията.

anniversaries & other food matters

2008-03-13T13:56:00.006+02:00

98 поста за 365 дни. даже 366 с 29 февруари. хич не е много, но все от сърце, детсавика.

понеже пропуснах да отпразнувам допълнителния високосен ден, предлагам да се видим в събота на диджейската вечеря и да изпопразнуваме де що има. ще приемам поздравления и ще черпя с торта.

punks the comic

2008-03-12T16:49:00.003+02:00

joshua fialkov и kody chamberlain са нарисували това, което пък може да бъде описано така:

With art reminiscent of punk rock show flyers and a surrealistic humor that will appeal to fans of both SouthPark and Squee! (and perhaps even channeling a little Monty Python?), the book introduces us to four roommates who must battle alien robots, undead carrots — and some other things probably best left unprinted! — while constantly fighting one another. It’s a laugh-riot, it’s a visual mind-trip, it’s… well, it’s Punks!

на сайта има аватари и лолпейпаа за die-hard фенове.

обърнете внимание. morrissey е asexual by choice!

на мен очевидно са ми симпатични тези пънкс, но малко трудно ми се струва евентуалното сдобиване с тях. 911!

the triumph of a heart

2008-03-09T20:56:00.002+02:00

котаракът е истински, а клипът е един от малкото, които съм видяла от тв. мррмяоо.

herzog style

2008-02-28T12:05:00.004+02:00

героите на деня са jacques herzog & pierre de meuron. тяхната малка революция, която със сигурност няма да бъде одобрена от всички, е че вмъкват графити в архитектурата. това е новият им проект на бонд стрийт в ню йорк, жилищна сграда за 10 милиона долара, чиято фасада и врати са вдъхновени именно от тагове.

ето какво казва herzog:

"a building is a building. it cannot be read like a book; it doesn't have any credits, subtitles or labels like picture in a gallery. in that sense, we are absolutely anti-representational. the strength of our buildings is the immediate, visceral impact they have on a visitor."

на официалния сайт 40 bond можете да разгледате още снимки.

kudos to innuendos

2008-02-27T12:44:00.006+02:00

jazz liberatorz се оказват французи и това е едно голямо сюрпри за моаа. старите им 12'', които съм слушала доста отдавна, са от 2003 и 2004 г. - what's real и music makes the world go round. имат и още, все за kif records (birdy nam nam).

но! най-важното - първият им албум е от тази година и се казва clin d'oeil, което, позволете да помогна, значи намигване/намек/инуендо. става дума за джаз и хипхоп, или джаз хоп (бурен смях). а, и бурно препоръчани!

design of dissent

2008-02-26T13:13:00.003+02:00

изпуснала съм малко актуалността на мирко илич, но пък това може да го вмъкне в категория oldie but goldie. та той е от босна, но в последните 20 години е правил илюстрации, постери, обложки и комикси за европейски и американски клиенти, някои от които тайм и ню йорк таймс.

очевидно е едра риба, но е намерил правилните води, в които да плува. работата му с milton glaser от 2005 г. се казва design of dissent: socially and politically driven graphics, целта на която е да представи алтруистичната, социално ангажирана страна на дизайна.

тук можете да разгледате малка част от творбите в нея. темите са все проблемни за модерността ни. или постмодерността.

новата му работа е the anatomy of design, която е дисекция и анализ на влиянията и вдъхновенията в графичния дизайн.

неделна гара за двама, не, за всички

2008-02-25T14:27:00.002+02:00

какъв ли е универсалният отговор защо централна гара/автогара е едно от най-ужасните, но често посещавани места в софия? то е толкова конвенционално мръсно.

видовото разнообразие е огромно: цигани, турци, бели цигани, white trash (bg version), стада възрастни хора, стада пишлемета, полуидиоти, цели идиоти, кретени, гамени, кучета, котки, продавачки на билети, "стюардеси" в златни обувчици и якенца, още цигани, майки с деца и потресаващо много багаж, мацки с удължения на косата и силикон, жени-изроди, който питат rjoos дали "ще чука" (не се уточнява какво), отчаяни хора, весели хора, зомбита-хора и, разбира се, yours truly, госпожица know-it-all аз с осем тона раница и налудничав поглед.

иначе не че мразя.

маймуни, бръснари и шекспир

2008-02-24T10:34:00.003+02:00

предполагам, че няма да ви изненадам, връщайки се на темата с безбройното и безкрайното. този път има намесени маймуни.

става дума за теоремата на емил борел за безкрайния брой маймуни. ако всичките тези маймуни тропат по клавиши безкрайно дълго, "почти сигурно" ще напишат произведенията на шекспир. затова съсредоточавам усилията си да завладея света (хей, стюи) към това да си направя ферма за маймуни. или там нещо с много маймуни на едно място. частна джунгла.

другите неща - гледайте sweeney todd на кино. на монитор рискувате пълно отегчение от пеещи човечета и разни червени петна и бръснарски ножове.

но това като се стъмни. марш на слънце сега.

slightly out of focus

2008-02-11T21:45:00.000+02:00

robert capa е живял във времето на идеологиите. снимал е пет войни през 20-ти век, сред които испанската гражданска война (1936-39 г.) и втората световна. сега голяма част от тези политически и социални, хм, вярвания, които са бутали историята в различни посоки, са ръждясали и непрекъснато биват критикувани, осмивани и омаловажавани. а всъщност те са движещата сила зад ужасно много събития, заради които всичко е това, което е, в момента.

capa се е родил в австроунгария като endre friedmann, унгарски евреин, което е направило живота му интересен по време на втората световна война. бил е навсякъде, въпреки че пак в това навсякъде е бил нежелан чужденец.

ето най-известната му снимка. войникът е участник в испанската гражданска война и в запечатаната стотна от секунда (да речем) умира.

освен всичко останало, robert capa е успял да съоснове magnum photos и да разкаже това-онова в slightly out of focus.

а, и да стъпи на мина през 1954 г. с фотоапарат в ръка.

п.с. той казва, че ако снимките ти не са достатъчно добри, значи не си достатъчно близо до това, което снимаш. как да не му повярваш.

munchies for thought

2008-01-31T10:49:00.000+02:00

heuristics е нещо, което не мога да преведа, но в общи линии значи да взимаш решения, изглеждащи най-логични и достъпни. това ми звучи като чудесен начин за самозаблуждаване, в който смяташ, че си на прав път, а всъщност си може би някъде по полюсите.

най-симпатично е когнитивното предубеждение. имаш два предмета, единият от които е два пъти по-скъп от другия. дават ти да пробваш по-скъпия, като той е означен. след това разменят етикетите и пак опитваш. нямам точни цифри, но в някакъв голям процент случаи посочваш, че евтиният предмет с етикет "скъп" е по-хубав, като точно преди пет минути си твърдял същото за скъпия с етикет "скъп".

намирам това за очарователно.

всъщност тръгнах от статията на clive thompson why we can count on geeks to rescue the world. в нея той разказва за paul slovic, който се занимава с един подобен парадокс на човешките възприятия. а именно - можем да се трогнем от драмата на един човек и да съберем достатъчно пари за него, но не можем да осмислим жестокости, случващи се на хиляди хора (например геноцида в руанда или дарфур), и съответно ги игнорираме. според slovic просто сме направени така. грешката (ако е грешка - по-скоро предпазващ ни механизъм) е извън нашия контрол.

we'll break the bank to save baby jessica, but when half of africa is dying, we're buying iphones.

не искам да развалям интересната история, затова вижте сами края на статията. hilaaaarious.

trats eht ot kcab

2008-01-23T09:51:00.000+02:00

back to the start, както се пееше в една песня (herbert - back to the start), само не разбрах защо началото наново изглежда баш като старото, но с усложнения.

ставането в 9 е новата ми мода, която бих низвергнала на принципа на червените остри ботушки. другото, от което искам генерално да се отърва, е хремата. търся й приемно семейство.

дотук с публичните изяви. все пак се водя прекалено затрупана в работи и неща. оставям ви с новия житейски принцип за януари, който е: life is too short to dance with fat chicks.

п.с. още мисля за онези седем албума...

room with a view

2008-01-17T11:52:00.000+02:00

живея на достатъчно високо и от моя не особено романтичен балкон се вижда половин софия, в хубавата й част. огрени от предобедното слънце, лъскавите покриви на сградите в центъра биха изглеждали ужасно привлекателни, погледнати от горе. топящият се сняг се стича по тях като по кожа. а странната зимна мараня, образувана от светлината и смога, прилича на пустинна.

снощи докато гледах future shorts, си мислех как почти всички от тези кратки филми са направени от и за градски хора. някак тая култура се създава и самовъзпроизвежда урбанистично, независимо от държавата и възрастовата група.

което ми напомня на нещо, което един австралиец ми каза, когато го попитах как се е озовал в софия. "мисията", която сам си беше поставил не съвсем сериозно, е да пробва различни градове по света, за да види как живеят младите хора в тях. и след няколко просташки шеги той заяви, че поне откъм хумор приликите са много.

а пък долу едно момче се опитва да накара едно самолетче с дистанционно да полети, докато отгоре минава бучащ самолет за големи. ха.

по тъмно

2008-01-16T13:37:00.000+02:00

тъкмо дочетох after dark на харуки мураками, най-новия му роман (от 2004 г.). мисля, че на български има преведени само четири негови книги - спутник моя любов, норвежка гора, кафка на плажа и хроника на птицата с пружина. с изключение на последната, другите съм ги чела и винаги са ме оставяли със смътното усещането за недовършеност и с ясната идея, че съм разбрала в най-добрия случай половината от романа. при after dark е почти същото, въпреки че езикът и техниките му са много различни от старите. тя звучи прекалено разбираема и достъпна, но естествено далеч не е такава:

after dark moves from mesmerizing drama to metaphysical speculation, interweaving time and space as well as memory and perspective into a seamless exploration of human agency - the interplay between self-expression and empathy, between the power of observation and the scope of compassion and love.

най-силното в книгата е кинематографичния подход. през цялото време авторът+читателят са невидима камера, несъществуващ наблюдател, който няма право да се намесва в действието, но е неотлъчно с героите. усещането е като в едно от онези сънища, в които искаш да тичаш и да риташ с все сила, но единственото, което постигаш, е да движиш крайниците си бавно и плавно като във вода. пък и действието се развива изцяло в рамките на една нощ, по тъмно, когато потокът по улиците на града е бавен и съставен от съвсем различни индивиди от тези, които го населяват по светло. напомня на онзи blue haunting feeling от абума на big bud infinity+infinity.

gears grinding

2008-01-15T12:25:00.000+02:00

what really grinds my gears напоследък е да мотам софийските улици. с ben westbeech в ушите. и това усещане е достатъчно добро, за да не искам да свършва. включва и леко припяване, с което печеля разни стреснати погледи тип wtf.

кратката емисия завършва с поздрав-препоръка - inverse cinematics, който всъщност носи китното име danilo plessow.

meow lesson pt. 1

2008-01-14T11:44:00.000+02:00

винаги сте се чудели как да накарате котката си да ви прави бъркани яйца? това how-to ще ви разкрие достатъчно тайни по темата, така че тя дори ще мие чиниите след това.

разделението на звуци ми се стори полезно, но ще ми трябват още сто години, докато се науча да ги интерпретирам по правилния начин.

some common meows can include:

Short meow - standard greeting.
Multiple meows - excited greeting.
Mid-pitch meow - plea for something.
Drawn-out mrrroooow - a demand for something.
Low pitch MRRRooooowww - a complaint
High-pitch RRRROWW! - anger or pain.
Chatter (rapid teeth-chattering jaw movements) - excitement, frustration (e.g. when prey is out of reach or escapes)
Chirrup (a cross between a meow and a purr with rising inflection) - friendly greeting sound
Purr - invites close contact or attention

сега се опитайте да познаете какво казва на света дъблин чрез погледа си.

нали, и аз така смятам.

ajs ajs

2008-01-11T12:44:00.000+02:00

след един чудесен girls day out, завършил с G вечер (gangstah, g-unit), преливам от свежест, за което помага и ajs nigrutin.

кой е ajs nigrutin? доколкото разбрах, белият циганин или пък леденият - vladan aksentijevic.
дълбоко разтърсващият му албум от 2002 г. nigrutinski receno е задължителен за всяко hiphop junkie. по-специално внимание следва да обърнете на skrec po guzi, izlazim kod mosta и kilo granja lesim. освен ако не знаете српски, ще ви трябват едно-две слушания, за да се аклиматизирате, но обещавам, че търпението ще бъде възнаградено. ако имате затруднения в добирането до творчеството на нигрутина, давам съвети по темата.

тази информация достигна до вас чрез АРЖЕЕЙ [rj].

searching for mr. manuva (extended)

2008-01-09T13:08:00.000+02:00

моят апел към света следва:

спешно се нуждая от новия албум на border crossing - freedom of speech. опасявам се, че нещо може да ми стане, ако не си го набавя скоро, имайки предвид закъснението, с което научавам за съществуването му. та.. elp, elp!

другото е, че дочетох another roadside attraction. защо е важна книгата? защото е първата на том робинс - от 1971 г. - и защото съдържа поглед над 60-те години отвътре навън. съдържа всичко hip плюс тялото на исус. не казвам повече, но има толкова много мъдър хумор и разни фундаментални неконвенционални изводи, че бях силно изкушена да стоя с тефтер в ръка през цялото време, за да си записвам.

landscaping

2008-01-08T13:00:00.000+02:00

това е снимка от високо. казва се terminal mirage 23 и е част от проекта на david maisel terminal mirage.

а пък david maisel прави следното:
His large-scaled photographs show the physical impact on the land from industrial efforts such as mining, logging, water reclamation, and military testing. Because these sites are often remote and inaccessible, Maisel frequently works from an aerial perspective, thereby permitting images and photographic evidence that would be otherwise unattainable.

на мен ми изглеждат хем като рисунки, хем като изкривени макро снимки. нещо природно със сигурност. the lake project също е интересен - има едни бурмички и линии, които не можеш да си представиш, че съществуват в такъв голям формат, освен ако не ги видиш, ъм, от високо. library of dust пък е за едни цветни консерви, в които се пази прахта на починалите пациенти в една лудница в орегон.

и шестте проекта на davidmaisel.com замислят полезно, ако говорим за смяна на перспективата. clickclick.

filmoteque

2008-01-07T23:06:00.000+02:00

едни много наситени с филми дни изминаха, затова брже споделям кои да и кои не.

mr brooks е увлекателен. списъкът с актьорите би ме притеснил, ако го бях видяла предварително, но всъщност е доста ок. и не знаеш какво ще стане, макар че ти се струва така. кевин костнър убива за удоволствие и със стил, а деми мур развява едни ми ти коси, гонейки го с лупа в ръка. добре де, няма лупа.

marie and bruce е по-странен от очакванията, които заглавието създава. поправям се веднага - този филм е направо СУПЕРСТРАНЕН. не завоалирано, а директно. ърм, джулиан муур е яка, а суекът с нея (матю бродърик) вкарва вдъхновяващи абсурдни реплики. not much going on.

hollywood ending е класически удиалънски и е от 2002 г. не се оплаквам, но това е защото повечето уди алън stuff ми допада.

the departed е интересен, много даже. там нещо се стрелят, но и това минава. достатъчно е известен, но препоръчвам все пак.

the number 23 гледах по заръка на mr bronco. ще кажа само, че няма да го кълна, по-скоро ще го черпя.

be cool е отегчителен. ума търман е, поради липса на по-подходяща дума, slick. препратките към криминале са so-last-season.

the cooler е куул. стилът му ми напомня за филмите на paul thomas anderson, който, не е тайна, ми е фейварит. това идва може би от главния актьор, уилям мейси. един такъв geek изглеждащ. hot stuff!

noise. не съм сигурна как да го опиша. тоя филм не свърши някак.. тоест никак. все едно са му отрязали последните 30 минути тия австралийци преди да го пуснат за гледане по белия свят. тъй като го гледах в заснежена вила, очаквайки всеки момент някое лице да се появи на стъклото и да се посера от страх, май не го оцених съвсем. ама е дефинитивно странен.

и the band's visit. не ми е толкова пресен като останалите, но е лесен за гледане и, ха, е египетски.

усещам, че нивото на информативност на този блог се повиши с около 80% след това писание. затова бърз том робинс за връщане към нереалността:

jesus: hey, dad.
god: yes, son?
jesus: western civilization followed me home this morning. can i keep it?
god: certainly not, boy. and put it down this minute. you don't know where it's been.

GWOT or G-What?

2007-12-20T11:03:00.001+02:00

с прискърбие искам да ви съобщя, че групово сме изпуснали да се сдобием с гениалните регистрационни табели за автомобили на щата оклахома. направо не знам какво ще правим. те са били бая ексклузивни - имало е само 145, така че кой превари, той завари.

какво ли ще е следващото? global war on terrorism хипермаркет, марка дрехи, серия специални хапчета за понижаване на холестерола и отслабване, а може би дори йеротично бельо за дамите с надпис GWOT вместо червени пухчета и котенца. възможностите са безкрайни, почти колкото американското въображение.

with logo

2007-12-12T15:08:00.000+02:00

несравнимо въодушевяващо е да се обърнат към теб (в твое присъствие) с въпроса "какво ще ги прайте тия невести ве, ше ги ебете или ше ги биете". всичко друго съм била, но не и невеста! потръпвам екзалтирано при спомена.

но стига откровения. в броя на print от септември/октомври пише за ivan chermayeff & tom geismar, които тази година правят кръгли петдесет в дизайна, и то само как. от 1957 до 2007 г. са създали идентичностите на mobil, showtime, xerox, national geographic, всевъзможни книги, плакати и какво ли още не.

защо се спрях точно на тях, прелиствайки print - заради истанбулския pera museum, в който през март видях изложбата им в чест на 50-тата годишнина. на въпроса защо са навлезли в сферата на дизайна chermayeff отговаря:
we were all trying to come to a level of defining what graphic design could be in the 20th century and feeling that the subject was relatively untouched, dealt with only by a handful of people.

не знам дали в 21 има неизследвани територии, но това обяснение звучи толкова просто+съдържателно, че съм склонна да се огледам за празни ниши, един вид.

newsless

2007-12-02T11:08:00.000+02:00

новините са/не са новини изобщо, но това е съвсем ок.

под напора на небезизвестния peer pressure вече гледам drawn together. не знам точно колко трябва да ме е срам от това, но споделеният срам е нещо като половин такъв. п.с. вече съм към края на втория сезон..

другото старо ново нещо е the new mobile social etiquette. преди няколко години бих се изсмяла подигравателно, сега само се изсмивам.

персоналният ми избор:
college rule 18: be careful who you facebook/myspace in public. your ex significant other's new significant other may notice that you're checking up on them. creepy.
office rule 50: don't eat stinky food in your cubicle. you do know there is only mini half wall that separates you.
college rule 46: don't drink and drive. you might spill your drink.
office rule 45: be kind to your cubicle mate. if you share close quarters with your co-workers, try to allievate those annoying habits, like gulping loudly.

повечето са в този дух, някои още по-малоумни. ако имате bad case of boredom, пробвайте и този pop quiz. а, и разчупете стереотипа (ахахах) като не пишете :Р, ами :R !

проблемът с комарите и други истории

2007-11-27T23:21:00.000+02:00

не знам дали сте гледали георги и пеперудите. в случай, че не - бързо ровете и пускайте, защото имате да наваксвате.

проблемът с комарите и други истории е подобен и различен. много хваща, на места за гърлото, без да звуча помпозно. андрей паунов изглежда повече от свеж и говори за филмите си така небрежно, все едно става дума за процеса по варене на зимнината (може би на лютеницата). само той и неговите хора си знаят как са събирали пари, за да осъществят неосъществимото. и тези усилия, плюс фактът, че и двата документални филма са толкова силни в представянето на абсурдното, интересното ежедневно, си заслужават.

в една сцена в проблемът с комарите един кубинец, който живее в белене от 4 години и говори чудесен български, разказва как е ходил на море в куба. и оттам си донесъл една голяма раковина - за спомен. после прегръща раковината и я слага близо до сърцето си.

филмът е фрагментарен, но всичко накрая се оформя в едната обща картина, трагикомична, много близка. топло препоръчвам!

дует бретон

2007-11-22T19:39:00.000+02:00

1 ... е най-новата хардкор емо група от харманли. при наличие на ентусиазъм посетете концерта на дуета в зала 1 на ндк.

2 колко е голяма аурата ти? алтернативно - "мога ли да ти вляза в аурата" и "извинявай, ударих ли те с аурата си?"

3 наддаването в ebay придоби изцяло ново значение след снощи. нещо от сорта на йеби ;;; или пък всичко е въпрос на произношение.

толкова е тооолкова да срещам хора, които са just hilaaaarious (stewie говори през мен).

samim

2007-11-20T23:48:00.001+02:00

малко търпение.. ииииии

d.v.d.

2007-11-17T11:43:00.000+02:00

под наслов "сакате ли да одиме до зайан" (zion) мина петъчната вечер. на толкова позитивно мероприятие като тоз movement of jah people не съм била скоро (one love на всяка втора дума). и фактът, че повечето физиономии ми бяха непознати, беше част от приятното. ха честито.

от раз успяхме да разкодираме какво стои зад акронима dvd, който прожектираха от време на време. dreadlocks video domination, за тези, които още не са се усетили. много в тон с най-добрите конспиративни теории.

v.i.p. real talk man.

cocksure

2007-11-16T14:05:00.000+02:00

имам нещо много сериозно против чичаци, които ми говорят на "пиле", карат автобус и се подсмихват под мустак сякаш момите по целия голям ебателен свят ги чакат у тях за едно бързо.

не знам как се сдобиват с такъв подход към живота, но определено искам да разбера какво пият. явно хваща.

изобщо не съм настроена хейтърски днес, затова бърза смяна на темата. the weekend has landed, ако ми позволите да спомена human traffic. в този ред на мисли - има поне пет неща, които искам да направя в моите 48 часа off from the world. ще се видим там!

wired empired

2007-11-14T10:47:00.000+02:00

прегледът на печата включва:

smexting: n. texting while smoking, often outside a bar. the phenomenon is being spurred by smoking bans, most recently in uk. the british mobile carrier orange reported a surge in texting when the ban went into effect, but the company claims that people were smexting friends who might help them quit. what are they smoking? (jargon watch, ноемврийския wired)

nerdapalooza: n. a music festival for nerdcore and geek-pop bands, featuring an international lineup of certifiably dorky acts like mc gigahertz and 8bit betty. (jargon watch, октомврийския wired)

и двата броя са изключително интересни. например има упътване как да обявиш на света, че си открил извънземни, както и хронология на създаването на разни законни антидепресанти и други хапчета. двете статии, които смятам за задължителни са:
what's the big idea, и макар malcolm gladwell да е чуден, съм склонна да се разхиля много; и
your outboard brain knows all, пак от clive thompson. или този човек уцелва правилните теми, или аз уцелвам хубавите му статии. няма да развалям приятното четене, само ще кажа, че става дума за намаляващата нужда от персонална памет (което той поставя под въпрос).

слагайте очилата и на wired.com.

ziq zaq

2007-11-13T18:20:00.000+02:00

бройка неща за казване имаше, но едното падна и си счупи ръката.

на път към капитан морган беше зимна улица и хора на първия етаж на къща, които явно вечеряха. потропване на вилици по чинии, онзи специфичният звук/лъчение от включен телевизор и откъслечни семейни приказки. тези няколко елемента на мен ми дойдоха толкова коледно, че се учудих на собствената си асоциация. може някаква миризма да е изкарала такъв спомен и затова да съм се сетила това. (а с капитанa се разбрахме чудесно, mr walmon, хвърлям ръкавицата в твойта посока).

по-рано един мъж се изплю на стълбите и каза "браво!", при което се спрях и го погледнах с най-безумния си поглед, но нейсе.

имаше и уютни села в южните родопи, и помаци, и жени със сини престилки и вдлъбнати очи. гарнирано със сняг в обектива.

освен че ми замръзват пръстите на ръцете и снимам повече от когато и да било, от сутринта планетите са се подредили специално за мен и закривяват крайчетата на усмивка. само не успях да материализирам железарски магазин в центъра, но се упражнявам.

сега поздрав: pinch - underwater dancehall, горещо препоръчвам. добавете силен звук и подходящо гангстероподобно ръкомахане за пълно удоволствие.

brief thief

2007-11-08T20:12:00.000+02:00

миниатюрната ми седмица от ада залязва въпреки оставащите й три дни. което означава по-малко печка, повече музика и обилно поливане с цел удавяне на омразната клиширана зимна нотка, която забелязах да се шмугва оня ден в обувките ми. надявам се да не се е изпикала там.

така че сега замятам перчем, слагам тракийското сребро и се запътвам към home-made коктейлна вечер с капитан морган и неговите йохохота и моряци. напреееед.

poses or narrative

2007-11-02T13:09:00.000+02:00

richard avedon е снимал 60 години. бил е леко надут, но предполагам, е нормално, ако си бил richard avedon. негови снимки присъстват в по-известните списания, а са изложени и по всевъзможни галерии и музеи. все пак е снимал мерилин монро. и айзенхауер. и салвадор дали. и анди уорхол. ха.

предпочитал е възрастни хора. както самият той казва, младостта и нейната конвенционална красота не го е привличала.

а най-впечатляващото е, че има perry smith и richard hickock в колекцията си. които пък са главните герои в in cold blood на труман капоти. иначе убийци. and the world goes round and round. взаимовръзки навсякъде.

twitter twitter

2007-10-31T11:52:00.000+02:00

разравях за нещо интересно броя на wired от юли месец и разбира се, че имаше статия, която не бях чела. и тя се оказа попадение.

в this just in: i'm twittering (how a social networking app turns trivial updates into your posse's sixth sense) открих какво идва след lastfm и шпионирането какво слушат приятелите ти.
twitter е програма, която позволява непрекъснато да пишеш какъв е моментният ти статус, включително и от телефон. ограничението е 140 символа, което прави писанията тотално лишени от описателност, както може да се досетите.
съобщенията, които могат да се видят на сайта, съдържат най-вече непосредствена информация какво прави съответният потребител и къде се намира. което звучи толкова, честно, скучно.

и тук този clive thompson вкарва разсъждението, което, хм, "направи деня ми". twitter като начин непрекъснато да си наясно къде и как са приятелите ти и като средство да развиеш "шесто усещане" за тела извън своето собствено. шпиониране на изцяло ново ниво - lastfm пасти да яде.

these days

2007-10-30T14:27:00.000+02:00

тея дни, напълно отдадена на наци идеологията (nevermind), гледам как самолетите хвърлят сянка над слънчевите блокове. колко яко е това.

и понеже всеки може да разпознае тези думи-предмети - самолети, блокове - се сетих за sebastião salgado. скоро гледах документален филм за него и беше силен. той е доста известен бразилски фотожурналист, който започнал да снима, след като жена му си купила фотоапарат, а той се заиграл с него. така стават нещата.

salgado пътува и снима страни от "третия" свят в черно и бяло с надеждата, че когато другите видят, това ще ги докосне и ще искат да променят нечий чужд живот.

бедни, изтерзани хора, които все пак намират смисъл да продължават. жените, които танцуват, работейки - изяществото на движенията им дори в подобна изтъркана ситуация. работниците в какаовите плантации, които прекарват всичките си дни в бране на какао, но не могат да си позволят да купят шоколад на децата си. предметите на човешкото производство в световен мащаб, които обвързват всички не само защото тези всички ги ползват, но и защото пътят на един обект от набавянето на материала, използван за направата му, до завършека му и до крайното му употребяване, след което бива захвърлен, обединява милиони ръце. умиращият кораб, който е раздробен и използван за производството на вилици и лъжици.

някой път тези самолети ще отнесат последния етаж, убедена съм.

bollocks talk

2007-10-29T12:06:00.000+02:00

all im talking about here is blastfermeee (blasphemy) and blastferyouuu
eddie izzard е актьор и stand-up comedian, чийто британски акцент прави нещата, които говори, смешни още преди да се е доизказал. любимите му теми са разясняване на исторически събития, папата, разни крале, религиите и изобщо the human condition и защо всичко е случило така, както се е. накратко, той самият признава, че му плащат сочни суми, за да говори bollocks. а той се справя.

забравих да спомена, че се облича като жена, но това не бива да отблъсква никого.

п.с.
"Two languages in one head? No one can live at that speed! Good Lord man, you're asking the impossible!" "But, the Dutch speak four languages and smoke marijuana!" "Well … yes, but they're cheating! Everyone knows that marijuana is a drug enhancement that helps you on track and field to come last in a team of eight million … eight million other runners who are all dead."

dubby

2007-10-25T19:04:00.000+02:00

дъблин (яде кабели).

hot 8

2007-10-24T17:58:00.000+02:00

следобедно кафеено блеене с hot 8 brass band, които имат нов албум за truthoughts (който си търся - elp, elp!). казва се rock with the hot 8. на мен поне ми звучи достатъчно енергично за сезона, всеизвестен с лошия си ефект върху целия свят и по-конкретно - мен.

освен това един техен запис от new orleans jazzfest 2006 ми обеща много. и един sexual healing re-edit. обещавам, че е достатъчно свеж, та marvin gaye да е само история.

tru-est

2007-10-23T12:53:00.000+02:00

вече съм с ръкавици навън, затова бързо си набавих този много топъл пети tru thoughts подкаст от quantic.

споделям, че работи, което печели точки на mr. will holland. а довечера ще слушам и новия му албум tropidelico ;;; (заешката мафия)

tuesday night

2007-10-10T18:50:00.000+02:00

снощната вечер ми разкри възможности за намирането на техники за удължаване на дежа-вю-та. не звучи трудно - просто трябва да уцелите някой, който тъкмо получава такова, и да му говорите по правилния начин, за да може той да продължи в съответния негов филм за още няколко минути (или дори час).

разбрах и какво значи видист (йоши ме осветли по въпроса). това е като сексист, само че между видовете. пример - метъли срещу хаусъри. пхах. по-късно същият йоши реши, че иска да си сложи бермуди, което хвърли в див ентусиазъм аудиторията.

междувременно излязохме да снимаме - нощно. трима човека, два фотоапарата, два статива и четири обектива. по улиците на доста провинциален град. резултат -комичен. освен всякаквите любопитни коментари от страна на местните, имаше и кратко внимание от страна на куките. те дойдоха и ни арестуваха ментално с въпроса "замервате ли, момчета". явно сме си били придали един много геодезичен вид. единственото, което ни оставаше, беше да идем да бичим айляче на дискотьечка. пхах х 2.

аз лично собствено персонално смятам да бъда ей тук:

legislation and other matters.

2007-09-24T19:55:00.000+02:00

може би вече сте имали шанса да забравите първото изречение от това писание, но припомням за всеки случай. не успях да го променя чувствително тия дни.

преразказ със скрита същност - ретроспекция. блабла.
миналия петък се озовах в арт хостела с ясната цел да видя иринка и подцел да доснимам онези 36 лица. оказа се, че съм уцелила Мястото, защото за 3-4 часа направих 9 снимки, които даже ми харесват.

това са макс, северин, себастиан и мария. бяха тръгнали от мюнхен през всичко, което се сетиш, до истанбул.

те без особени навивания се съгласиха да ги снимам. и всъщност цялото нещо за мен стана от вършене nа работа - приятен следобед.

имаха куп истории, най-важната от които беше мърдаща. казва се юлиус, в последствие (и не без намесата на иринка) - юлиус-мечо. прилагам доказателствен материал.

нашите герои срещнали юлиус-мечо на една румънска бензиностанция. избрали него измежду трите малки кученца, които им предложили местните, защото не им трябвали.

следва графа "друго".

бих желала да ви обърна погледите към следните несвързаности:

you sexxie piece of legislation (провокирано от европейското право)

на открито = на открехнато
freestyle = на самотек (точка за роси)

други неща, които забелязах тия дни, бяха една кихаща котка и една благоевградска мадама, която се развяваше с панталон, изисква] специално внимание. той е хем потури, хем пола, хем не знам какво. тоест - потури с огромна дупка между краката, но зашити крачоли надолу. дупката изглеждаше да е умишлена. но нещо не я разбрах.. може пък професията й да е предполагала лесен достъп до съответната област. кой знае.

следващия път ще ви нарисувам схема на панталона. може да вметна и туй-онуй за една сватба, на която се случих.

nose be runnin

2007-09-14T09:27:00.001+02:00

трябваше това да зазвучи тук, защото от няколко дни ми кънти в ушите непрекъснато. особено началото ми идва много силно. аааай!

regular randomness

2007-09-12T21:12:00.000+02:00

ха!
днешният епизод е посветен, както винаги, на случайността.
първо има поредица от -та-та-та -случайни - срещи. виждаш първия, той те завежда при осемдесет и шестия. ще ви препоръчам да внимавате с кафето при подобни дни, защото ако пиете по едно с всеки, към седем вечерта няма да знаете в коя вселена е цялата работа.

а историята тръгва от това, че на мен ми трябват 36 произволни човека със сравнително приятни физиономии, които да са навити да ми дадат под наем лицата си за десет минути. не, само ги снимам.
та аз търся тези доброволци от 2-3 дни. и малко или много, моят малък или не толкова свят се върти около тази идея и изобщо се сблъсквам с разни интересности.

например жената, която продаваше перилни препарати, ни подари пликче със следното: сапун, портокалов, един брой; vanish, розова опаковка, един; носни кърпички, от онези с момиче и момче на картинката. просто не искаше да ни пусне с празни ръце, след като сме я снимали.

или пък собственикът на една галерия. тя се казва "любимо", както и човекът всъщност.
любимо минков, който е с голяма къдрава коса и много разговорлив.

или митко, идещ от хамбург, който работи в старчески дом. той ми разказа, че когато работил в един ресторант, били толкова умрели от скука, че търсели нещо за снимане. снимали себе си, ресторанта, всичко. после отишли в задната стаичка и няколко мъже си снимали гъзовете. накарали колежките си да познаят кой на кого принадлежи. явно наистина е било скучно.

та така. аз дотук имам 11 лица, стискайте ми палци, може да стане напечено към 25-тото.

за пенка, цеца, гергана, etc.

2007-09-10T11:00:00.000+02:00

стигнах до непреходен извод (простете клишето) - когато оставиш нещо за след момента на случването му, шансовете да го отебеш мисловно са над 99%.

та така и с моите разкази, случват се и биват отебани. но да нахвърлям щрихите на въпросните забравени (докато living legends ми пеят im about to give ya that i love hiphop feeling im about to give ya)

1. овчевълкодавовълчелов (нещо с инж. донев)

2. бягаща бензинова колонка тип пенка (с предшественичка тип цеца, не питай)

3. вицов батъл - момчето с огромната глава ходи на дискотека vs. пилето, да го еба
4. мента с ябълков сок и други истории

и това са само щрихите, разбрахме се.

а тазвечерната ми концепция! нищо ново всъщност, но. ще седна един ден с огромен лист хартия, тоест много х а0. в средата ще сложа себе си и my significant other. после ще напляскам наоколо най-близките си познати и така, докато мога ще добавям нови и нови хора. ще свържа по определен начин тези, които ние сме запознали, и по друг останалите - които в последствие съм разбрала, че се знаят, а аз съм ги срещнала поотделно. и тези случайните, убедена съм, ще бъдат ужасно много. почти не минава ден без да изникне подобно съвпадение. понякога се чувствам като да обитавам затворена среда, в която няма непознати. знам, че това е колкото вярно, толкова и не, понеже винаги има приходящи лица и тръгващи си такива. и така се подновява и остава същото. а това парче хартия ще бъде моята лична социална карта.
(ще я давам под наем срещу голяма сума, може и в бири.)

banana bud bread recipe!

2007-09-01T23:07:00.001+03:00

good morning, agrestic с shane botwin, което fishie ми метна. а колко свежо е това, м.

имам и разказ за 'айде, мой, пред мономой, мой', но обяснението какво е мономой е пространно и може би не толкова интригуващо, колкото тоз рефрен. а безспорно по-добра от тази рима още не са изобретили.

за самата рецепта - изкушавам се да я пробвам, но нещо ме кара да се съмнявам в този chef extraordinaire.

по разни други теми - в последния ми месец наоколо имаше гей парад, много недоспиване и тежки раници. склонна съм да сложа всичко това в графата забавно. checked!

а николет кога ще си иде питам аз, а?

makin woopie x 2

2007-07-14T08:03:00.000+03:00

да предположим, че се събудите след пет дни безпаметност, прекарани в спане и пиене на течности. какво ще бъде първото нещо, което ще искате да направите?

аз се ослушах, огледах и отидох на плаж. резултатът е червен нос и рамене и дооооста приятно breezy настроение. ако някой е в недостиг на такова, раздавам безвъзмездно. иначе редувам дълбоки замислени часове с истерични смехови пристъпи. правя си невероятно пухкаво капучино (с канела, да) на всеки трийсет минути и проверявам какво има за пушене.

резюмирах ежедневието си току-що. не звучи като кой знае какво. а за мен е толкова, хм, достатъчно. точно сега и точно по този начин.

питайте ме пак след няколко дни.

толкова много мисли

2007-07-03T02:44:00.000+03:00

ми минаха през главата тия дни, че се учудвам на капацитета си. мисля, че в последните два месеца ми беше хрумнала едва една втора от това количество.

колебая се кое ме стопли повече - yarah bravo, която за малко да ме настъпи и която беше по-очарователна от всякога с късите си панталонки и усмивка, по-голяма от нея самата, или kathrin deboer (belleruche и в the soundcatcher на vadim), зад която бях на опашката в тоалетната.

различно е да си част от нещо подобно в бруклин, защото ти се струва, че там всичко се случва и всички са точно там. но го има и елементът на пренасищане предполагам. аз определено съм далеч от него.

ужасно е трудно да набуташ тонове впечатления в кибритена кутийка.

като че ли всичко започна с това, че изпуснахме автобуса и хванахме първия си полустоп тук. имаше замесени храсти, джипове и хора, които пият кафето си със сметана и захар.

после имаше много вървене и запълване на поизпразнени сетива, както и доста.. кафе. и най-чудесната вечер напоследък, която завърши в пет сутринта с изгрева на първи юли, който никак не бяхме планирали, честно. двете дами от началото на моя разказ, както и vadim, mr scruff и nickodemus, са изцяло виновни.

next next next

status

2007-06-26T22:40:00.000+03:00

нетипично+забавно е да ти се случват и да не ти се случват неща. тоест, и двете едновременно.

работя с група ненормални мъже (сервитьори) и друга група млади момичета, от чиито отбор съм аз. всеки един от първите има своята история, в която не мога да се задълбочавам. резюмето обаче е следното.

започвам с енрике. дебел, плешив, на 40, латинос. ужасно симпатичен, един от по-важните наоколо, който не се взима особено на сериозно и съответно с него се работи лесно и весело. гледа винаги да си спестим неща за вършене и дали някое момиче не се е нагъзило наблизо.

орландо, на 40, черен, смятащ се за преуспял в живота, без семейство, алкохолик, работи от 17 години на едно и също място и има огромна банкова сметка. смята да я завещае на племенниците си, след като се бъхта още 20 години. накратко - абсолютно луд работохолик, но много важна персона. като го видя и ми потъват гемиите, защото знам, че ще търча и аз като луда цялата си смяна.

имаме си и пеещ руснак, румънец с дебелашко чувство за хумор и българин, ужасно популярен сред всички слабички и не толкова американки, които го наричат стееееееенли и пърхат с мигли с изледи всеки момент да получат оргазъм, когато го видят.

повечето от другите са разни латиноси. например луис, който също е към 40-те, но не може да бъде видян да си общува с момиче над 25. обикновено румънеца минава да му каже, че му е намерил една на 15 за женитба.

сезар е най-симпатичният от испаноговорящите. има топла усмивка и като цяло незлобливо излъчване. и майспейс профил. също така вече казва без никакъв акцент "кучка", "няма" и "по-бързо". очертава се до месец да започне да пише есета на български.

цялостното впечатление е като че ли всички тези мъже са държани цяла зима в тъмно, затворено помещение, където не се е мяркало женско създание. в моментите, когато всички не тичат, мятайки чинии и чаши с надеждата да отсекат нечия глава, се случват Големите Задушевни Разговори, с които споменатите по-горе се опитват да омаят де що има нещо за правене на любов.

и някак и аз се набутвам в цялата история. казах ви, че хем ми се случват неща, хем the flow has got me.

dialogues

2007-06-18T18:51:00.001+03:00

за да докажа, че не съм пълен циник, прекарвам по пет минути на ден, съзерцавайки небето с ееей такива очи. оглеждам се за следващото животинче, което ще изскочи на двора. и като цяло търся красотата в размърданите от вятъра тревички.

иначе (псевдо) рекламата е веселба.

един кашон несвързани мисли

2007-06-12T16:02:00.000+03:00

резултатът от ходенето до Града със Странното Име се събира в няколко изречения.

топ 3 заглавия на неща: seaweed santa, speakeasy и lalique (аз го тълкувам като lali + rootique).

друго - дебели жени, кучета, плюшени играчки и разни неописуеми.

а това е новият ми приятел

симпатяга е, нали.

full frontal feminism

2007-06-06T18:05:00.000+03:00

значи новата звезда се казва jessica valenti. написала е тази книжка, full frontal feminism, и то съвсем наскоро. отказвам да я приема като наръчник за "млади дами".

определят я като smart, sassy, and shocking, защото в общи линии обяснява как доста голяма част от мъжете са феминисти, без да го подозират (разбира се). имало там от всичко по малко - съвременна култура, сексизъм, аборти, това-онова. ей това е блогът на мадамата.

нещо ми подсказва, че бих изконсумирала това четиво от любопитство, за да може уж да съм в час с този pop-porn world. не пише да е rfrjoi-only или female-only, така че давайте и вие, кво.

going commercial

2007-05-31T03:02:00.001+03:00

една от най-жизнерадостните, които видях напоследък.

edit:
тук е цялата песен. woopie!
*quantic & nickodemus ft. tempo - mi swing es tropical