herzog style

героите на деня са jacques herzog & pierre de meuron. тяхната малка революция, която със сигурност няма да бъде одобрена от всички, е че вмъкват графити в архитектурата. това е новият им проект на бонд стрийт в ню йорк, жилищна сграда за 10 милиона долара, чиято фасада и врати са вдъхновени именно от тагове.

ето какво казва herzog:

"a building is a building. it cannot be read like a book; it doesn't have any credits, subtitles or labels like picture in a gallery. in that sense, we are absolutely anti-representational. the strength of our buildings is the immediate, visceral impact they have on a visitor."

на официалния сайт 40 bond можете да разгледате още снимки.

kudos to innuendos

jazz liberatorz се оказват французи и това е едно голямо сюрпри за моаа. старите им 12'', които съм слушала доста отдавна, са от 2003 и 2004 г. - what's real и music makes the world go round. имат и още, все за kif records (birdy nam nam).

но! най-важното - първият им албум е от тази година и се казва clin d'oeil, което, позволете да помогна, значи намигване/намек/инуендо. става дума за джаз и хипхоп, или джаз хоп (бурен смях). а, и бурно препоръчани!

design of dissent

изпуснала съм малко актуалността на мирко илич, но пък това може да го вмъкне в категория oldie but goldie. та той е от босна, но в последните 20 години е правил илюстрации, постери, обложки и комикси за европейски и американски клиенти, някои от които тайм и ню йорк таймс.

очевидно е едра риба, но е намерил правилните води, в които да плува. работата му с milton glaser от 2005 г. се казва design of dissent: socially and politically driven graphics, целта на която е да представи алтруистичната, социално ангажирана страна на дизайна.

тук можете да разгледате малка част от творбите в нея. темите са все проблемни за модерността ни. или постмодерността.

новата му работа е the anatomy of design, която е дисекция и анализ на влиянията и вдъхновенията в графичния дизайн.

неделна гара за двама, не, за всички

какъв ли е универсалният отговор защо централна гара/автогара е едно от най-ужасните, но често посещавани места в софия? то е толкова конвенционално мръсно.

видовото разнообразие е огромно: цигани, турци, бели цигани, white trash (bg version), стада възрастни хора, стада пишлемета, полуидиоти, цели идиоти, кретени, гамени, кучета, котки, продавачки на билети, "стюардеси" в златни обувчици и якенца, още цигани, майки с деца и потресаващо много багаж, мацки с удължения на косата и силикон, жени-изроди, който питат rjoos дали "ще чука" (не се уточнява какво), отчаяни хора, весели хора, зомбита-хора и, разбира се, yours truly, госпожица know-it-all аз с осем тона раница и налудничав поглед.

иначе не че мразя.

маймуни, бръснари и шекспир

предполагам, че няма да ви изненадам, връщайки се на темата с безбройното и безкрайното. този път има намесени маймуни.

става дума за теоремата на емил борел за безкрайния брой маймуни. ако всичките тези маймуни тропат по клавиши безкрайно дълго, "почти сигурно" ще напишат произведенията на шекспир. затова съсредоточавам усилията си да завладея света (хей, стюи) към това да си направя ферма за маймуни. или там нещо с много маймуни на едно място. частна джунгла.

другите неща - гледайте sweeney todd на кино. на монитор рискувате пълно отегчение от пеещи човечета и разни червени петна и бръснарски ножове.

но това като се стъмни. марш на слънце сега.

slightly out of focus

robert capa е живял във времето на идеологиите. снимал е пет войни през 20-ти век, сред които испанската гражданска война (1936-39 г.) и втората световна. сега голяма част от тези политически и социални, хм, вярвания, които са бутали историята в различни посоки, са ръждясали и непрекъснато биват критикувани, осмивани и омаловажавани. а всъщност те са движещата сила зад ужасно много събития, заради които всичко е това, което е, в момента.

capa се е родил в австроунгария като endre friedmann, унгарски евреин, което е направило живота му интересен по време на втората световна война. бил е навсякъде, въпреки че пак в това навсякъде е бил нежелан чужденец.



ето най-известната му снимка. войникът е участник в испанската гражданска война и в запечатаната стотна от секунда (да речем) умира.

освен всичко останало, robert capa е успял да съоснове magnum photos и да разкаже това-онова в slightly out of focus.

а, и да стъпи на мина през 1954 г. с фотоапарат в ръка.

п.с. той казва, че ако снимките ти не са достатъчно добри, значи не си достатъчно близо до това, което снимаш. как да не му повярваш.