bring the pensive dub

докато гледам как водата от локвата си тръгва в неизвестна посока, а ламарината покрив на отсрещната барака заплашително се надига с амбицията да стане самолет, си мисля - да избегнем клишетата, като не говорим за тях.

късна притурка: розови и сини найлонови пликчета се реят из небето (като балони, би казал човек, бъркайки в торбата със заучени фрази). градска поезия.