falling short of inspiration?

while europe is trying to achieve the 35-hour week, india is inventing the 35-hour day...

thirty years ago, aron worried about a kind of hedonistic self-indulgence characteristic of decadent societies. at the risk of sounding like a cross between mary whitehouse and lord longford, the thought does occasionally occur when flicking through british and european tv channels, from celebrity love island, through big brother, to the endless onanistic german chatshows.

тази статия на timothy garton ash, която е писана преди две години (но не мога да изряза колко адекватна и актуална ми се струва) и в която става въпрос много, ама много, за европейския съюз, ненатрапчиво руши мита, че политическата и социална ситуация винаги е критична. често черногледството се маскира като реализъм. пък и това с хедонистичния егоизъм - ами да, да.

the european project has many times moved forward precisely through and out of crisis.
и в този контекст - едно негово есе за крещящата нужда на европа да си измисли нов обединяващ елемент, който да позволява и вътрешно, и външно възприемане на единността. криза може да има, но не е първата, няма да бъде последната, а и изходи много.

мисля, че нужда да хваля автора няма. най-хубавото е, че съвсем не пише само на една тема.

апропо, рефренът на том робинс в even cowgirls get the blues е: "the international situation was desperate, as usual."