толкова много мисли

ми минаха през главата тия дни, че се учудвам на капацитета си. мисля, че в последните два месеца ми беше хрумнала едва една втора от това количество.

колебая се кое ме стопли повече - yarah bravo, която за малко да ме настъпи и която беше по-очарователна от всякога с късите си панталонки и усмивка, по-голяма от нея самата, или kathrin deboer (belleruche и в the soundcatcher на vadim), зад която бях на опашката в тоалетната.

различно е да си част от нещо подобно в бруклин, защото ти се струва, че там всичко се случва и всички са точно там. но го има и елементът на пренасищане предполагам. аз определено съм далеч от него.

ужасно е трудно да набуташ тонове впечатления в кибритена кутийка.

като че ли всичко започна с това, че изпуснахме автобуса и хванахме първия си полустоп тук. имаше замесени храсти, джипове и хора, които пият кафето си със сметана и захар.

после имаше много вървене и запълване на поизпразнени сетива, както и доста.. кафе. и най-чудесната вечер напоследък, която завърши в пет сутринта с изгрева на първи юли, който никак не бяхме планирали, честно. двете дами от началото на моя разказ, както и vadim, mr scruff и nickodemus, са изцяло виновни.

next next next