these days

тея дни, напълно отдадена на наци идеологията (nevermind), гледам как самолетите хвърлят сянка над слънчевите блокове. колко яко е това.

и понеже всеки може да разпознае тези думи-предмети - самолети, блокове - се сетих за sebastião salgado. скоро гледах документален филм за него и беше силен. той е доста известен бразилски фотожурналист, който започнал да снима, след като жена му си купила фотоапарат, а той се заиграл с него. така стават нещата.

salgado пътува и снима страни от "третия" свят в черно и бяло с надеждата, че когато другите видят, това ще ги докосне и ще искат да променят нечий чужд живот.

бедни, изтерзани хора, които все пак намират смисъл да продължават. жените, които танцуват, работейки - изяществото на движенията им дори в подобна изтъркана ситуация. работниците в какаовите плантации, които прекарват всичките си дни в бране на какао, но не могат да си позволят да купят шоколад на децата си. предметите на човешкото производство в световен мащаб, които обвързват всички не само защото тези всички ги ползват, но и защото пътят на един обект от набавянето на материала, използван за направата му, до завършека му и до крайното му употребяване, след което бива захвърлен, обединява милиони ръце. умиращият кораб, който е раздробен и използван за производството на вилици и лъжици.

някой път тези самолети ще отнесат последния етаж, убедена съм.