ziq zaq

бройка неща за казване имаше, но едното падна и си счупи ръката.

на път към капитан морган беше зимна улица и хора на първия етаж на къща, които явно вечеряха. потропване на вилици по чинии, онзи специфичният звук/лъчение от включен телевизор и откъслечни семейни приказки. тези няколко елемента на мен ми дойдоха толкова коледно, че се учудих на собствената си асоциация. може някаква миризма да е изкарала такъв спомен и затова да съм се сетила това. (а с капитанa се разбрахме чудесно, mr walmon, хвърлям ръкавицата в твойта посока).

по-рано един мъж се изплю на стълбите и каза "браво!", при което се спрях и го погледнах с най-безумния си поглед, но нейсе.

имаше и уютни села в южните родопи, и помаци, и жени със сини престилки и вдлъбнати очи. гарнирано със сняг в обектива.

освен че ми замръзват пръстите на ръцете и снимам повече от когато и да било, от сутринта планетите са се подредили специално за мен и закривяват крайчетата на усмивка. само не успях да материализирам железарски магазин в центъра, но се упражнявам.

сега поздрав: pinch - underwater dancehall, горещо препоръчвам. добавете силен звук и подходящо гангстероподобно ръкомахане за пълно удоволствие.