omens and stuff
отказах на млад мъж с очила и раница, рус, леко оплешивяващ и плашещ, да си купя от църковните календарчета, които предлагаше. направих го любезно, макар че не го гледах в очите. той каза, не бягайте от късмета си, календарът ще ви настигне. дали си внуших, или тонът му наистина беше заплашителен, не знам. още не мога да преценя това клетва ли е, но много ми напомня такава. да видим какво ще ме застигне. ако скоро някой пак ми предложи календарче, ще плюя зад рамо и ще продължа, ама с няколко наум.
освен това почти е пролет. вчерашното слънце ако не беше поличба пък на.
2 comments:
Странно, но тази нощ сънувах нещо важно което да трябваше да ти кажа\напиша тук...
...но не го помня...
това пък ако не е поличба?
къде е бернард?
по този случай призовавам да се върнем на подозираната от мен ширеща се шизофрения, като си спомним казаното от един арабски хипхопър на български:
аз крача крача
по този тесен коридор,
себе си изпълнил със съмнения
той - застлан със тор
гледам напред,
понякога в дясно,
когато те е страх и бягаш
"не се обръщай назад" - казаното помня ясно
и в оригинал:
أود أن يخطو خطوة واسعة
في هذا الممر الضيق
نفسها مليئة شك
حجم الزبل
نتطلع إلى الأمام
في بعض الأحيان الحق
عندما يشعرون بالخوف والبعيد
"لا العودة" -
أتذكر بوضوح ما قي
иначе въпросът на виктория е напълно основателен!
къде подяволите е бернард?
Post a Comment