munchies for thought

heuristics е нещо, което не мога да преведа, но в общи линии значи да взимаш решения, изглеждащи най-логични и достъпни. това ми звучи като чудесен начин за самозаблуждаване, в който смяташ, че си на прав път, а всъщност си може би някъде по полюсите.

най-симпатично е когнитивното предубеждение. имаш два предмета, единият от които е два пъти по-скъп от другия. дават ти да пробваш по-скъпия, като той е означен. след това разменят етикетите и пак опитваш. нямам точни цифри, но в някакъв голям процент случаи посочваш, че евтиният предмет с етикет "скъп" е по-хубав, като точно преди пет минути си твърдял същото за скъпия с етикет "скъп".

намирам това за очарователно.

всъщност тръгнах от статията на clive thompson why we can count on geeks to rescue the world. в нея той разказва за paul slovic, който се занимава с един подобен парадокс на човешките възприятия. а именно - можем да се трогнем от драмата на един човек и да съберем достатъчно пари за него, но не можем да осмислим жестокости, случващи се на хиляди хора (например геноцида в руанда или дарфур), и съответно ги игнорираме. според slovic просто сме направени така. грешката (ако е грешка - по-скоро предпазващ ни механизъм) е извън нашия контрол.

we'll break the bank to save baby jessica, but when half of africa is dying, we're buying iphones.

не искам да развалям интересната история, затова вижте сами края на статията. hilaaaarious.