hooray for weird monday

дори и в софия вече се разнася миризмата на печени чушки. за мен това (псевдо) събитие е силно емоционално натоварено в две посоки, които се пляскат една друга по ръцете. 1 - има още малко лято, 2 - дойде време да пазарувам зарзавата.

първото няма да коментирам, защото носталгията ще се разтече и ще ни удави. второто - нямам търпение да опека 20 кила чушки за първата лимитирана домашна.. серия.. лютеница с червенобуза мома на етикета. мис лайм, бейби, стягай чушкопека, защото ще е грандиозно, пък дори и да бъркаме казана в градинка пред блок.

лашкането между странни настроения, любимо мое състояние, набира сила и изпълва сезона. обичам слънчевите равносметки.