room with a view

живея на достатъчно високо и от моя не особено романтичен балкон се вижда половин софия, в хубавата й част. огрени от предобедното слънце, лъскавите покриви на сградите в центъра биха изглеждали ужасно привлекателни, погледнати от горе. топящият се сняг се стича по тях като по кожа. а странната зимна мараня, образувана от светлината и смога, прилича на пустинна.

снощи докато гледах future shorts, си мислех как почти всички от тези кратки филми са направени от и за градски хора. някак тая култура се създава и самовъзпроизвежда урбанистично, независимо от държавата и възрастовата група.

което ми напомня на нещо, което един австралиец ми каза, когато го попитах как се е озовал в софия. "мисията", която сам си беше поставил не съвсем сериозно, е да пробва различни градове по света, за да види как живеят младите хора в тях. и след няколко просташки шеги той заяви, че поне откъм хумор приликите са много.

а пък долу едно момче се опитва да накара едно самолетче с дистанционно да полети, докато отгоре минава бучащ самолет за големи. ха.