директно от пресцентъра

на квартирата, в която скоро няма да ме има. специалното е, че тя беше първата моя и наша такава. а преди и след това са всички останали, живели в нея. и всички други домове, които ще имам.

сигурно това с квартирите е като минаване на нива. надграждащо, което трябва да е добре. само на следващото ниво да не е супербосът.

взимам си найлоновото пликче носталгия, а пък оставям ето това, което кънти тук от известно време

за което ще бъда трайно благодарна на николет.